Семейните караници през лупата на историята
Сценариите на съпружеските кавги са останали непроменени от античната античност, та до ден-днешен. От класическата митология е задоволително да си напомним кавгите сред Хера (Юнона) и Зевс (Юпитер): дамата е недоволна от изневерите на брачна половинка си – брачният партньор не харесва ревността на жена си.
Позната история, нали? Веднъж страховитият началник на олимпийския мавзолей в разгара на гнева си оковал ръцете на Хера в златна верига, завързал две наковални за краката й – и закачил кавгаджийката сред сияещия небесен ефир и облаците.
Въпреки това, на същите тези богове им се налагало непрекъснато да сдобряват простосмъртните. За възстановяване на брачното единодушие античните римляни отивали в храма на Юнона на Палатинския рид. Там двамата изказвали взаимните си искания пред статуята на пазителката на фамилното огнище – и Юнона пособия! Съпругата и съпругът напускали храма успокоени.
Славата на най-скандалната от всички съпруги в историята си спечелила Ксантипа, дамата на Сократ, която безпределно го измъчвала с хули и заяждане. В дома им постоянно хвърчали захвърлени сандали, гърнета и столове. Веднъж Ксантипа изляла кофа с помия върху главата на Сократ, различен път от гняв разкъсала наметалото му посред пазарния площад. Името й останало в историята като нарицателно за зла брачна половинка.
„ Защо не изгониш тази жена? “ – чудели се приятелите на Сократ. „ Понеже желаех да се науча на изкуството да пребивавам с хора, се ожених за Ксантипа. Реших, че в случай че понеса нейния темперамент, ще се разбирам с всички други “, отговарял той.
В средновековното немско право фамилните спорове можело публично да се уреждат чрез съдебен двубой между съпрузите. Мъжът стоял до кръста в яма, с една ръка, вързана за тялото, за да се обезпечи силово тъждество.
Жената боравела с дълъг военен чорап с тежък камък. Мъжът разполагал с три дървени жезъла, а дамата – с три камъка. Условието било мъжът да успее да съобщи жезлите си на съдията един по един, като дамата трябвало да попречи на това. Според разпоредбите, в случай че мъжът докоснел ръба на ямата, му се прибирал един скиптър. Ако пък дамата ударела мъжа сега, когато той предава жезъла на съдията, й се отнемал един камък.
Към края на ХVІ век в европейската театрална комедия бил доста известен претекстът за брачната война. Този претекст се разглеждал като естествена битка сред половете, статусно-ролева конкуренция, или противоречие на психотипите. И отново дамите са на първа линия. Вечно настоящи остават „ Укротяването на опърничавата “ от Шекспир и нейното иронично продължение „ Награда за дамата “ от Флетчър, гротескната пиеса „ Вятърничавата “ от Шърли И, несъмнено, „ Училище за злословия “ на Шеридан.
Не само писателите, но и художниците обичали да изобразяват фамилни раздори. Англичаните били особено сполучливи в този род. Достатъчно е да споменем цикъла сатирични картини на Уилям Хогарт „ Моден брак “ (1743−1745), триптиха на Август Леополд Ег „ Минало и настояще “ (1859), поредицата картини на Уилям К. Ордчардсън за недостатъците на брака по сметка (1859−1887)… Традиционно брачните кавги стартират след медения месец, отбелязвайки прехода от вълшебната лирика на пристрастеността към скучната прозаичност на живота. Този печален миг в различни разновидности е уловен в много картини.
Не по-малко епични, в сравнение с в привилегированите имения, били брачните различия сред обикновените хора. Но в случай че в другите класи се практикували разнообразни форми на ходатайство при помирение на съпрузите, то в селската общественост страничното споразумяване на брачните спорове нормално се осъждало.
От фамилния раздор е единствено една крачка и до враждата сред други членове на рода. Свекървата тормози снахата, мащехата вади душата на заварената щерка, зетят не се схваща с тъщата.
Но според класическата схема кавгата би трябвало да бъде последвана от помиряване. Сред най-популярните способи за помиряване измежду всички времена и народи са подаръците за афектираната страна. В разговорния немски език даже има особено разбиране „ драхенфутер “ (буквално „ храна за дракона “) – дарове от отговорния брачен партньор, за да си възвърне положителното отношение на жена му.
От антични времена се практикуват вълшебен способи за споразумяване на фамилните връзки. Съпругата се кара с мъжа си – селският вълшебник й дава „ разговорна вода “, която приключва раздора незабавно, щом попадне в устата ѝ.
Според легендата, един селяндур измислил истинска възпитателна мярка: щом брачната половинка му започвала да се кара, той я принуждавал да се нажабурка с запарка, с цел да мълчи. Оттук и известното френско название на това растение – „ билка за жена-кавгаджийка “.
Може би Франсоа дьо Ла Рошфуко дава най-хубавото определение за явлението фамилни раздори: „ Човешките кавги не биха продължавали толкова дълго, в случай че е отговорна единствено едната страна “. Това изказване е правилно и днес, 350 години по-късно.
–
